Difference between revisions of "TTMIK ниво 1 Урок 5"
Anna.asenova (Talk | contribs) |
|||
| (3 intermediate revisions by one user not shown) | |||
| Line 1: | Line 1: | ||
| − | {{TTMIK bottom}}'''<big>НИВО 1, УРОК 5</big | + | {{TTMIK bottom}}'''<big><big> |
| − | <br /> | + | НИВО 1, УРОК 5</big></big>'''<br /> |
| + | |||
След този урок вече ще можете да казвате неща от сорта на “А е Б (съществително)” или “Аз съм АБВ (съществително)” на учтив/формален корейски.<br /><br /> | След този урок вече ще можете да казвате неща от сорта на “А е Б (съществително)” или “Аз съм АБВ (съществително)” на учтив/формален корейски.<br /><br /> | ||
| Line 8: | Line 9: | ||
| − | '''이에요''' и '''예요''' имат сходна роля, като тази на глагола “съм”. | + | '''이에요''' и '''예요''' имат сходна роля, като тази на глагола “съм”. Основната разлика обаче е структурата на изречението, в което те се използват.<br /><br /> |
'''Структура на изречението на български:'''<br /> | '''Структура на изречението на български:'''<br /> | ||
| − | + | АБВ + '''[съм]''' + ГДЕ. | |
(тук ГДЕ е съществително)<br /><br /> | (тук ГДЕ е съществително)<br /><br /> | ||
| Line 35: | Line 36: | ||
| − | В българския език | + | В българския език глаголът “съм” се променя на “си”, “е”, “сме“, “сте“ или “са” в зависимост от подлога в изречението, но на корейски дали да се използва 이에요 [и-е-йо] или 예요 [йе-йо] зависи от това дали последната буква в предходната дума завършва на съгласна или на гласна. 이에요 и 예요 са много сходни и звучат подобно, така че няма да е голям проблем, ако ги объркате, но винаги е по-добре да знаете коя е правилната форма.<br /><br /> |
| − | Когато искате да кажете, че АБВ “е” ГДЕ на корейски, ако думата | + | Когато искате да кажете, че АБВ “е” ГДЕ на корейски, ако думата “ГДЕ” завършва на съгласна, тогава добавяте 이에요 [и-е-йо], но ако няма съгласна и думата завършва на гласна – добавяте 예요 [йе-йо]. Това е така само за по-лесно произнасяне на свързващата част, така че ще ви идва естествено след малко примерни изречения.<br /><br /> |
| Line 51: | Line 52: | ||
(Това е) вода.<br /> | (Това е) вода.<br /> | ||
| − | 가방이에요. = 가방 + <u>이에요</u> [ка- | + | 가방이에요. = 가방 + <u>이에요</u> [ка-бан + и-е-йо]<br /> |
(Това е) чанта.<br /> | (Това е) чанта.<br /> | ||
| − | 사무실이에요. = 사무실 + <u>이에요</u> [са-му- | + | 사무실이에요. = 사무실 + <u>이에요</u> [са-му-шил + и-е-йо]<br /> |
(Това е) офис.<br /> | (Това е) офис.<br /> | ||
| − | 학교예요. = 학교 + <u>예요</u> [хак- | + | 학교예요. = 학교 + <u>예요</u> [хак-кьо + йе-йо]<br /> |
(Това е) училище.<br /> | (Това е) училище.<br /> | ||
| − | 저예요. = 저 + <u>예요</u> [ | + | 저예요. = 저 + <u>예요</u> [чо + йе-йо]<br /> |
(Това съм) аз.<br /><br /> | (Това съм) аз.<br /><br /> | ||
| − | Както може да видите от примерите по-горе, в корейския език не трябва да се слагат определителни и неопределителни членове. Когато търсите съществително в корейския речник може да добавите 이에요 или 예요, след което това ще означава “Това е АБВ.”, “Това е ГДЕ”, “Аз съм ЮЯ”. | + | Както може да видите от примерите по-горе, в корейския език не трябва да се слагат определителни и неопределителни членове. Когато търсите съществително в корейския речник, може да добавите 이에요 или 예요, след което това ще означава “Това е АБВ.”, “Това е ГДЕ”, “Аз съм ЮЯ”. |
Също така можете да оформите въпрос, като просто повишите интонацията си в края на изречението.<br /><br /> | Също така можете да оформите въпрос, като просто повишите интонацията си в края на изречението.<br /><br /> | ||
| Line 77: | Line 78: | ||
<br /> | <br /> | ||
| − | 학교예요. [хак- | + | 학교예요. [хак-кьо-йе-йо] = Това е училище.<br /> |
| − | 학교<u>예요</u>? [хак- | + | 학교<u>예요</u>? [хак-кьо-йе-йо?] = Това училище ли е?<br /> |
<br /> | <br /> | ||
Latest revision as of 11:34, 26 November 2023
НИВО 1, УРОК 5
След този урок вече ще можете да казвате неща от сорта на “А е Б (съществително)” или “Аз съм АБВ (съществително)” на учтив/формален корейски.
이에요 / 예요 [и-е-йо / йе-йо]
이에요 и 예요 имат сходна роля, като тази на глагола “съм”. Основната разлика обаче е структурата на изречението, в което те се използват.
Структура на изречението на български:
АБВ + [съм] + ГДЕ.
(тук ГДЕ е съществително)
Пример:
АБВ е ГДЕ.
Аз съм АБВ.
Ти си ЮЯ.
Структура на изречението на корейски:
АБВ + ГДЕ + [съм]
(тук ГДЕ е съществително)
Пример:
이거 АБВ예요. [и-го АБВ-йе-йо] = Това е АБВ.
В българския език глаголът “съм” се променя на “си”, “е”, “сме“, “сте“ или “са” в зависимост от подлога в изречението, но на корейски дали да се използва 이에요 [и-е-йо] или 예요 [йе-йо] зависи от това дали последната буква в предходната дума завършва на съгласна или на гласна. 이에요 и 예요 са много сходни и звучат подобно, така че няма да е голям проблем, ако ги объркате, но винаги е по-добре да знаете коя е правилната форма.
Когато искате да кажете, че АБВ “е” ГДЕ на корейски, ако думата “ГДЕ” завършва на съгласна, тогава добавяте 이에요 [и-е-йо], но ако няма съгласна и думата завършва на гласна – добавяте 예요 [йе-йо]. Това е така само за по-лесно произнасяне на свързващата част, така че ще ви идва естествено след малко примерни изречения.
Завършваща съгласна + 이에요 [и-е-йо]
Без завършваща съгласна (само гласна) + 예요 [йе-йо]
Примерни изречения
물이에요. = 물 + 이에요 [мул + и-е-йо]
(Това е) вода.
가방이에요. = 가방 + 이에요 [ка-бан + и-е-йо]
(Това е) чанта.
사무실이에요. = 사무실 + 이에요 [са-му-шил + и-е-йо]
(Това е) офис.
학교예요. = 학교 + 예요 [хак-кьо + йе-йо]
(Това е) училище.
저예요. = 저 + 예요 [чо + йе-йо]
(Това съм) аз.
Както може да видите от примерите по-горе, в корейския език не трябва да се слагат определителни и неопределителни членове. Когато търсите съществително в корейския речник, може да добавите 이에요 или 예요, след което това ще означава “Това е АБВ.”, “Това е ГДЕ”, “Аз съм ЮЯ”.
Също така можете да оформите въпрос, като просто повишите интонацията си в края на изречението.
물이에요. [мул-и-е-йо] = Това е вода.
물이에요? [мул-и-е-йо?] = Това вода ли е?
학교예요. [хак-кьо-йе-йо] = Това е училище.
학교예요? [хак-кьо-йе-йо?] = Това училище ли е?
뭐 [муо] = какво
뭐예요? [муо-йе-йо?] = Какво е това?
