TTMIK ниво 1 Урок 5

НИВО 1, УРОК 3</big>

След този урок вече ще можете да казвате неща от сорта на “А е Б (съществително)” или “Аз съм АБВ (съществително)” на учтив/формален корейски.

이에요 / 예요 [и-е-йо / йе-йо]

이에요 и 예요 имат сходна роля, като тази на глагола “съм”. Основното различие, въпреки това, е структурата на изречението, в което те се използват.

Структура на изречението на български:

ЕБВ + [съм] + ГДЕ. (тук ГДЕ е съществително)

Пример:

АБВ е ГДЕ. Аз съм АБВ. Ти си ЮЯ.

Структура на изречението на корейски:

АБВ + ГДЕ + [съм] (тук ГДЕ е съществително)

Пример:

이거 АБВ예요. [и-го АБВ-йе-йо] = Това е АБВ.

В българския език, глаголът “съм” се променя на “съм”, “са” или “е”, в зависимост от подлога в изречението, но на корейски, дали да се използва 이에요 [и-е-йо] или 예요 [йе-йо] зависи от това дали последната буква в предходната дума завършва на съгласна или гласна. 이에요 и 예요 са много сходни и звучат подобно, така че няма да е голям проблем, ако ги объркате, но винаги е по-добре да знаете коя е правилната форма.

Когато искате да кажете, че АБВ “е” ГДЕ на корейски, ако думата за “ГДЕ” завършва на съгласна, тогава добавяте 이에요 [и-е-йо], но ако няма съгласна и думата завършва на гласна - добавяте 예요 [йе-йо]. Това е така, за да се направи произношението на свързващата част по-лесно, така че с необходимата практика ще започнете естествено да правите разлика.

Завършваща съгласна + 이에요 [и-е-йо] Без завършваща съгласна (само гласна) + 예요 [йе-йо]

Примерни изречения

물이에요. = 물 + 이에요 [мул + и-е-йо]

(Това е) вода.

가방이에요. = 가방 + 이에요 [ка-банг + и-е-йо]

(Това е) чанта.

사무실이에요. = 사무실 + 이에요 [са-му-сил + и-е-йо]

(Това е) офис.

학교예요. = 학교 + 예요 [хак-гйо + йе-йо]

(Това е) училище.

저예요. = 저 + 예요 [джо + йе-йо]

(Това съм) аз.

Както може да видите от примерите по-горе, в корейския език не трябва да се слагат определителни и неопределителни членове. Когато търсите съществително в корейския речник може да добавите 이에요 или 예요, след което това ще означава “Това е АБВ.”, “Това е ГДЕ”, “Аз съм ЮЯ”. Също така можете да оформите въпрос, като просто повишите интонацията си в края на изречението.

물이에요. [мул-и-е-йо] = Това е вода.

물이에요? [мул-и-е-йо?] = Това вода ли е?

학교예요. [хак-гйо-йе-йо] = Това е училище.

학교예요? [хак-гйо-йе-йо] = Това училишще ли е?

뭐 [муо] = какво

뭐예요? [муо-йе-йо?] = Какво е това?